Основни тенденции в управлението на веригите на доставки

Автор: Арно Куюмджиян

Веригите на доставки са гръбнакът на световната търговия. Те гарантират, че стоките и услугите се движат безпроблемно между пазарите. През настоящата и в следващите години, веригите на доставки ще бъдат изправени както пред възможности, така и пред предизвикателства, които изискват внимателен анализ. През 2025 година веригите на доставки се намират в центъра на значителна трансформация. Глобалните предизвикателства като икономическа и геополитическа нестабилност, глобални кризи, климатични промени и технологичните иновации оформят новата реалност в нашия все по-бързо променящ се свят. Въз основа на най-новите публикации и проучвания за тенденциите в снабдяването и управлението на веригите на доставки за 2025 г., както и на панелните дискусии на последната Годишна национална конференцията на лидерите в снабдяването, проведена на 8-ми април, 2025, тази статия обобщава шестте водещи тенденции, които ще определят бъдещето на снабдителните вериги.

Изкуствен интелект

Навлизането на изкуствения интелект(ИИ) е безапелационен лидер във всички изследвания за тенденции в управлението на веригите на доставки за 2025-та година. Ако допреди само две-три години ИИ изглеждаше тема от бъдещето, занимаваща предимно технологичните експерти, днес той трансформира операциите във веригите на доставки с впечатляваща скорост и може да се каже, че се утвърждава като тяхна движеща сила. От машинното обучение до невронните мрежи и роботиката, ИИ позволява по-интелигентно управление на доставките чрез оптимизиран избор на доставчици, подобрено управление на запасите и прогнозиране на потреблението и неговите флуктуации, автоматизиран контрол на качеството и още множество най-разнообразни приложения. Той улеснява анализирането на големи обеми от данни и управлението на все по-сложни процеси. Технологии, базирани на ИИ, като колаборативни роботи (cobots), компютърно зрение(computer vision) и добавена реалност(augmented reality), автоматизират задачи, подобряват качеството и повишават сигурността във веригите на доставки. ИИ вече не е само иновация, а необходимост. Компаниите, които инвестират в собствени ИИ-решения или използват платформи с вградени интелигентни функции, ще отчитат значително по-добри показатели по отношение на точност на доставките, оптимизация на разходите и способности за адаптация. Очаква се именно тези организации да определят стандартите за ефективност в бъдещето на индустрията.

Глобалната геополитическа и търговска динамика

Регулярните тримесечни(quarterly) анализи на IOT Analytics показват, че няколко основни теми са във фокуса на вниманието на главните изпълнителни директори на глобалните компании през първо тримесечие на 2025-та. (фигура 1). Освен вече упоменатият по-горе изкуствен интелект, основни теми, които занимават корпоративните лидери са политиката на новата американска администрация, несигурността в икономиката и геополитиката, митата и търговските войни. Нарастващото напрежение, търговските войни и продължаващите конфликти често нарушават снабдителните маршрути, увеличават разходите и създават несигурност за бизнеса. Освен това, икономическите колебания и технологичният напредък ще продължат да влияят върху стабилността на веригите на доставки. За да смекчат въздействието на кризите и несигурността, компаниите трябва да намалят зависимостта си от единствени доставчици или региони, да подобрят прозрачността в търговските си отношения и да изградят резилиентност в своите операции.

Фигура 1. Източник: IOT Analytics ( https://iot-analytics.com/ )

Преход от ефективни към резилиентни вериги на доставки

Кризите от последните години доведоха до преоценка на модела „точно навреме“ (just-in-time). В днешния свят компаниите все повече инвестират в резилиентност  и адаптивност, дори за сметка на краткосрочната оперативна ефективност. Според проучване на McKensey*, 93% от глобалните мениджъри планират да увеличат резилиентността на веригите на доставки, а 44% биха го направили, дори за сметка на краткосрочно увеличение на разходите. Приоритетите се изместват от ефективни вериги на доставки, с минимизирани разходи към диверсифицирани, гъвкави, адаптивни и еластични такива, способни за бърза преконфигурация в моменти на криза.

Резилиентността включва способността на веригата на доставки да предвижда, реагира и се адаптира към сътресения в реално време. Основни характеристики на резилиентните вериги на доставки са гъвкавост на партньори, работна сила и производствен капацитет, наличие на стратегически резервни ресурси(финансови, производствени, човешки, материални), изградени дългосрочни отношения на сътрудничество с партньорите във веригата на доставки, правилното управлението на риска, плановете за реакция при кризи(Contingency Planning), видимостта във веригата.

Компаниите с по-висока резилиентност демонстрират не само способност за по-бързо възстановяване от сривове, но и за превръщане на кризите във възможности. Такива компании често създават конкурентно предимство чрез устойчиви практики и доверие от клиенти и партньори.

Устойчивост и отговорен бизнес

Компаниите все повече се стремят към устойчиви бизнес практики, намалявайки въглеродния си отпечатък чрез екологични стратегии. Рециклируемите опаковки, използването на електрически транспортни средства и прилагането на принципите на кръговата икономика стават основни приоритети. Въглеродният отпечатък на веригите на доставки вече е не само корпоративна отговорност, но и конкурентно предимство.

Въпреки това, през 2025 година се наблюдава промяна в подхода на Европейската комисия към устойчивостта и Зелената сделка. В отговор на критики от бизнеса и опасения за конкурентоспособността, Комисията предлага облекчаване на някои регулации, свързани с устойчивостта, с цел намаляване на административната тежест върху фирмите и повишаване на тяхната конкурентоспособност. Освен това, Европейският съюз планира да оттегли някои от планираните ESG регулации, след интензивна критика, че тези правила възпрепятстват усилията на ЕС да се конкурира със САЩ и Китай. Тези действия отразяват стремежа на Европейската комисия да балансира между амбициозните климатични цели и необходимостта от поддържане на икономическата стабилност и конкурентоспособност на европейските компании.

Дигитализация, автоматизация и анализи на големи данни

Съвременните вериги на доставки изисква оперативна свързаност и видимост в реално време. Автоматизацията, IoT устройствата, дигиталните близнаци и анализите на големи данни играят решаваща роля за ефективност и предсказуемост. Тези технологии осигуряват пълна проследимост, оптимизация на маршрути, прогнозиране на кризи и динамично управление на запасите. В управлението на веригите на доставки навлизат  платформи, които обединяват данни от множество източници – сензори, ERP системи, логистични доставчици – и ги превръщат в оперативна информация чрез аналитични инструменти. Компаниите, които могат да действат въз основа на данни в реално време, демонстрират по-висока адаптивност и съответно по-висока успеваемост и рентабилност. Това е особено важно при работа в среда на чести смущения, като недостиг на ресурси или прекъсвания на транспортни маршрути.

Процесът на все по-всеобхватна дигитализация носи със себе си и множество предизвикателства. Киберсигурността придобива все по-голяма важност в корпоративното управление. Наличието на множество дигитални платформи в компаниите поставя въпроса за тяхната оркестрация, така че служителите лесно и бързо да се ориентират в нарастващия информационен поток. Сериозен проблем е и различното ниво на дигитализация на участниците в една верига, което затруднява тяхната дигитална свързаност, а от там съвместната им работа.

Преход от глобализация към локализация

Моделът на глобализация, доминиращ десетилетия наред, се преоценява от повечето компании в последните години. Все повече от тях насочват производството и снабдяването си по-близо до пазарите на потребление(Nearshoring). Очертава се ясна тенденция на регионализация на веригите на доставки, т.е. снабдяване от региона за региона и намаляване на зависимостта от други региони. Целтя е намаляване на риска, транспортните разходи и времето за доставка. Преходът към локализация се задвижва както от икономически, така все повече и от геополитически фактори. Много правителства създават стимули за местно производство, както и защитни механизми срещу външни зависимости и протекционизъм. В контекста на засилваща се протекционистка политика и сривове в глобалните логистични мрежи, локализацията се превръща в основна стратегия за резилиентност на веригите на доставки.

Важно е да се отбележи, че пълна локализация, особено в някои индустрии, например такива, зависещи от доставките на електронни компоненти, чипове и редкоземни елементи(където Китай контролира до 70% от добива и 90% от производството) не е възможна, а и не е съвсем препоръчителна (да не забравяме принципа за всичките яйца в една кошница).

Човешки ресурси готови за бъдещето

Недостигът на квалифицирана работна ръка е нарастващ проблем в логистичния и производствения сектор. Развитието на технологиите изисква нови умения, но съществува разминаване между наличния човешки капитал и необходимите компетенции. Компаниите все по-често инвестират в работна сила подготвена за бъдещето (future-ready workforce), като създават вътрешни програми за преквалификация, сътрудничат с образователни институции и изграждат култура на учене през цялата кариера. Гъвкавите хибридни модели на работа, използване на дигитални инструменти за обучение и създаване на вътрешни академии са само част от решенията. Освен технически умения, на преден план излизат и „меките умения. Според доклад на Световния Икономически Форум(World Economic Forum) основните качества, които ще са необходими на служителите в следващите години са технологична компетентност, ползване на изкуствен интелект и анализи на големи данни(Big Data), креативно и аналитично мислене, любознателност и учене през целия живот, устойчивост, гъвкавост и адаптивност, емпатия и кооперативност(фиг 2).

Тук можем да направим връзката с първата тенденция, разгледана в статията – нвлизането на изкуствения интелект, като цитираме Дженсън Хуанг, Главен изпълнителен директор на NVIDIA – „Вие бихте загубили работата си не заради изкуствения интелект, а защото ще ви измести някой, който ползва изкуствен интелект. Вашата компания ще загуби бизнеса си не заради изкуствения интелект, а защото ще бъде изместена от таква, която ползва изкуствен интелект.“

Фигура 2. Източник: World Economic Forum, Future of Jobs Survey 2024.

Заключение

2025 година е повратна точка за глобалните вериги на доставки. Успешните организации ще бъдат онези, които не просто адаптират технологии, а стратегически пренастроят веригите си за гъвкавост, резилиентнос и ефективност. Изкуственият интелект, всеобхватната дигитализация, киберсигурността, резилиентността, устойчивостта, локализацията и човешките ресурси се очертават като основни опори на новата парадигма за веригите на доставки. Предизвикателствата са значими, но и възможностите са по-големи от всякога. Бъдещето на снабдителните вериги ще бъде дефинирано не от онези, които най-добре копират миналото, а от тези, които най-смело преосмислят бъдещето.

* McKensey Global Institute, Risk Resilience and Rebalancing in Global Value Chains, 2020